Днес е Международният ден за биологичното разнообразие. Биоразнообразието е всичко. Всяка тема, до която се докосваме, като глобалното затопляне, изменението на климата, устойчивата икономика, зависи от него, тъй като той е за добро или за по-лошо, получател на нашите грешки, успехи или пропуски.
Това е добра възможност да ни информираме за случилото се през последните години в тази област. За тази цел и продължавайки нашата философия „Засяване на климатичната осведоменост“, ние изтъкваме някои интересни теми по темата.
Има две много тревожни информации, които се появиха на бял свят наскоро: едната се отнася до опасността от изчезване, надвиснала над милион вида. Да, милион! Другата ни разказва за намаляването на популацията на гръбначни животни (бозайници, птици, риби, влечуги и земноводни) с 60% между 1970 г. и 2014 г. Тези две информация само обясняват заглавието на тази статия.
Защо Международният ден за биологично разнообразие се отбелязва на 22 май?
По време на Втората среща на върха на Земята, Рио де Жанейро, 1992 г., организирана от ООН, беше обсъдена необходимостта от запазване на биоразнообразието според критериите за устойчивост. Именно на тази конференция беше обнародвана Международната конвенция за биологичното разнообразие, одобрена в Найроби на 22 май 1994 г., след което обявена от Общото събрание на ООН на 20 декември 2000 г. за Международен ден на биологичното разнообразие, който беше чества се всяка година на 22 май. Въпреки добрите намерения, изразени в срещи на върха, конференции, конвенции, споразумения и чествания, не е възможно да се запази биологичното разнообразие. По-скоро се случи точно обратното, както ще видим в тази статия.
Какво е и как се определя биоразнообразието?
Международната конвенция за биологичното разнообразие определя биоразнообразието като огромното разнообразие от живи същества на Земята, резултат от еволюцията на стотици милиони години, но също така включва видове, създадени чрез неестествени процеси от хората. Биоразнообразието включва също многообразието от екосистеми и „генетичните различия във всеки вид, които позволяват комбинацията от множество форми на живот и чиито взаимодействия с останалата част от околната среда поддържат прехраната на живота на нашата планета“.
Знаете ли, че популацията на гръбначните животни е намаляла с 60% от 1970 г. насам?
Според доклада на „Живата планета“ на World Wide Foundation (WWF), чиито основни данни сме взели от вестник El País, популацията на гръбначни животни (бозайници, птици, риби, влечуги и земноводни) е намаляла с 60% между 1970 г. и 2014. В по-голямата си част те са "пряко свързани с човешките дейности, включително загуба на местообитания и деградация и свръхексплоатация на дивия риболов". Индексът на живата планета (IPV) измерва тенденциите в 16 704 популации от 4 005 гръбначни животни през изследвания период. Проба, която, макар да не е преброяване на всички диви животни, както показва WWF, "но отчита" текущото състояние на вида. Освен това той поддържа, че „природата и услугите, които ни предоставят енергия и издръжка, са изтласкани до краен предел“.
Най-екстремните случаи са сред групите от фауна, изследвани в сладките води. От 1970 г. насам те намаляват с 83%, "най-високата степен на изчезване" през 20 век сред гръбначните животни на планетата. Този спад е особено изразен в тропиците. НПО посочва Централна и Южна Америка с спад от 89%. Въпреки това, в доклад от 2011 г., който SGK-Planet поддържа в своите досиета, четем, че „Испания изяжда квотата си за риболов за четири месеца“.
Какви са причините за спада на глобалната популация на гръбначни животни?
Докладът на WWF IPV определя като основна причина за „сериозния спад на биоразнообразието“, „неконтролираното производство и консумация от човека, отговорни за свръхексплоатацията на екосистемите и селското стопанство, в допълнение към замърсяването, инвазивните видове и болести изменението на климата. Марко Ламбертини, изпълнителен директор на WWF International, посочи, че „огромният натиск,„ упражнен върху природните ресурси “, заплашва живата структура, която поддържа човечеството“.
Какви са опасностите от намаляването на биологичното разнообразие?
Ако се придържаме към предходните параграфи и ако не е възможно да спрем бързото падане на биоразнообразието, бихме могли да станем свидетели на масово изчезване на растения и животни с неизмерими последици за живота на Земята. В този случай хиляди хранителни или хранителни вериги биха се счупили поради това голямо изчезване и ефектът на домино може да се отприщи за оцелелите видове. Изключителният недостиг на храна и други ресурси би означавал апокалипсис, от който също не би бил пощаден хомо сапиенс.
Какво можем да направим, за да спрем намаляването на биоразнообразието?
Въпросът е да не знаем какво ще правим по въпроса, тъй като има списъци и списъци, които не са нищо повече от „списъци с желания“, които не са изпълнени. Проблемът е в изпълнението на ангажиментите, поети по такъв чувствителен въпрос. Споразуменията не са нищо повече от дълга верига от провали, които вече покриват почти две десетилетия. Човечеството се е провалило, трябва да се каже. Някои хора са се провалили поради липса на действия, а други поради пропуск, както се вижда от връзката, която представяме по-долу, която би могла да се нарече „Хроника на нарушаването на биологичното разнообразие от човечеството“. Да видим:
2002 г. По време на организираната от ООН среща на високо равнище в Южна Африка над 190 държави са решили значително да спрат загубата на биоразнообразие на планетата до 2010 г.
2010 г., 10 май. На тази дата завършва третото издание на изследването „Глобални перспективи за биологичното разнообразие“, представено в Найроби, Кения. В документа се отбелязва, че споразуменията в Южна Африка не са спазени. Предупреждава за въздействието на това бездействие върху поддържането на живота на човека на Земята. Той призовава за незабавни действия и заявява, че в момента 170 държави имат национални планове за ограничаване на тази загуба на биологично разнообразие. Ахим Щайнер, изпълнителен директор на Програмата за околна среда на ООН, каза: „Създадохме илюзията, че по някакъв начин можем да останем без биоразнообразие или че то е второстепенно в съвременния свят. Реалността обаче е, че се нуждаем повече от всякога на планета от шест милиарда души, която ще бъде девет милиарда през 2050 година.
2019 г., 15 март, След пет дни преговори на четвъртото събрание на ООН по околна среда, отново в Найроби, министри от повече от 170 държави-членки на ООН представиха смел план за тази трансформация. Те се съгласиха, че светът трябва да ускори преминаването към нов модел на развитие, за да спази визията, заложена в Целите за устойчиво развитие до 2030 г. Кенийският президент Ухуру Кенята каза: „Светът трябва да действа сега, за да се справи с рекордни нива на деградация. околната среда, хранителната несигурност, бедността и безработицата. „Настоящата глобална статистика е доста тревожна и прогнозите за бъдещите поколения са ужасни и изискват спешни действия от страна на правителства, общности, предприятия и частни лица“. Този път ще има ли съответствие?
За да научите повече за автора, посетете:
Web: SGK-PLANET Засяване на климатичната осведоменост
Twitter: SGK-PLANET-bg и SGK-PLANET-b
Facebook и Книги и време от Sandor Alejandro Gerendas-Kiss
LinkedIn и Instagram
