Философията на правата на човека се основава на социално-хуманистичен, правно-политически дух, който съдържа аксиологична оценка, деонтология или дикеология, която е обвързана с философията на етичните ценности. Ето защо се казва, че правата на човека са интегрален набор от ценности, които се намират във всеки човек, те могат да бъдат:
• Право на живот с лична цялост: физическа, умствена и морална.
• Право на лична свобода да мислите, да действате и да реагирате с уважение към себе си и другите.
• Право на зачитане на деца и юноши, които очакват живот на удовлетворение, глад, мизерия, изоставяне и малтретиране.
• Право на свобода на изразяване.
• Уважавайте обичаите и религиите, стига да няма опит за живота и съвестта на другите
• Право на свободно сглобяване и асоцииране, като се имат предвид законовите и социалните разпоредби.
• Право на идентичност и гражданство.
• Право на частна собственост.
• Право да бъдете изслушани пред справедлив процес в съда в разумен, обективен, независим и безпристрастен период.
• Право на презумпцията за невинност, стига да бъдат представени доказателствата
• Право на защита и недискриминация въз основа на политическо мнение, пол, етническо разнообразие, религия или социално ниво.
• Право на достойна работа.
• Право на безопасно здраве в болници, чиста и здравословна среда.
• Право на култура чрез безплатно обществено образование, признато по регионални параметри.
• Право на защита и семейно подпомагане във всеки аспект.
• Право на етническо, сексуално и културно многообразие
• Право на храна, дрехи и подходящо жилище
• Право на здравословна и балансирана среда за целия живот.
• Право на самоопределяне на народите.
• Право да живеят в мир с сигурност вътре и извън националната територия.
• Право на устойчиво икономическо и социално човешко развитие, гарантирано от настоящите правителства.
Тази философия популяризира темата за справедливостта и други правно-политически ценности, които, ако не съществуват, не биха били подходящи за осигуряване на достатъчна и солидна основа за правата на личността.
С нормативен ред правата са съставени от социални правила, които могат да бъдат написани или не написани и принадлежат на обичайното право. Тези норми са описанията на поведението на хората и на волята на неговия собственик, като нормите са тези, които отговарят за описанието на задължението да бъдеш и да правиш с приемлива проекция от обществото.
Дикелогичното измерение е това, което намеква за ценността на справедливостта. Тази стойност има валентност, тя само по себе си (това, което се добавя към поведенията) и ръководства (критерии и нормативни основи, за да можем да осъществим поведението си). Следователно ценностите са същности, те си заслужават сами, въпреки че човекът не ги познава или не ги оценява. Смелостта е взискателна, защото изисква всички да я демонстрират и прилагат чрез поведение.
Владението на закона, което признава основните права (на човека), принципа на разделението на властите и авторитета на закона, ще надделее и ще бъде признато от настоящите и бъдещите поколения. Това е узаконено и оправдано пред обществото, ако започнем от познанието и практиката на правата на човека като авторитет на всички нас, които живеем на тази планета.
Затова споделям усещането за значението на правата на човека: «Те са набор от способности и институции, които във всеки исторически момент конкретизират исканията на свободата и човешкото равенство, които трябва да бъдат признати положително от националните правни системи и международен “, според Центъра за правата на човека Fray Francisco de Vitoria.
Всеобщата декларация за правата на човека от 10 декември 1948 г. посочва, че всички човешки същества се раждат свободни и равни по достойнство и права, следователно ние сме живи същества с гаранция за защита, регулирана свобода, с правото на избор в държава демократичен и с гражданско участие, когато решаваме коя личност избираме да ни представя като владетел.
Следователно ратифицирането на международните договори за правата на човека ангажира правителствата да прилагат национални мерки и закони, съвместими със задълженията и задълженията, присъщи на тези договори. Вътрешната правна система осигурява основната правна защита на правата на човека, гарантирана от международното право. Когато националните правни процедури не разрешават нарушенията на правата на човека, на регионално и международно ниво съществуват механизми и процедури за справяне с индивидуални и групови оплаквания с оглед гарантиране спазването, прилагането и прилагането на международните стандарти на местно ниво. в областта на правата на човека.
Похвала за спазването на правата на човека у нас, Панама и в останалия свят.
