"Да знаеш какво да правиш е безполезно без емоционалната сила да правиш това, което знаеш" Кийт Раниере.
В моята консултантска работа се срещнах с много собственици на малък или среден бизнес, истински предприемачи, които са разработили своите организации от нулата. Когато ги питам кои от личните им условия са били решаващи при изграждането на техните компании, е много трудно да отговорят, че това са техническите им познания, техните познания на пазара или техните търговски умения, които безспорно притежават всички.
Като цяло, когато правят равносметка на това, което им е позволило да създадат, поддържат и развиват компанията и се сблъскват с всички възходи и падения, които са им били представени, повечето от тях спасяват предприемаческия си дух, ентусиазма си да популяризират нови проекти, Избухване на неприятности, способност да изграждате доверие и ангажираност в работните си екипи. Те признават своите емоционални компетенции като един от аспектите, които са променили ежедневното изграждане на техните организации. Именно тяхната емоционална сила им позволи да издържат на несигурност при вземането на решения, да се сблъскат с трудности, да преодолеят страха от неуспех, да поемат риск от иновации и да имат темперамента да управляват кораба до местоназначението му.
Това признаване на емоционалното като определящ фактор за ефективността на нашето поведение е сравнително нов факт, не само в света на бизнеса, но и в обществото като цяло. Въпреки важността и централността, която емоциите притежават в нашия живот, те традиционно се разглеждат като нещо, подчинено на човешкото същество и дори като зона от нашето съществуване, която трябва да бъде доминирана и покорена в името на рационалността и интелигентността.
Емоциите са повсеместни във всички аспекти на ежедневната ни работа. Те представляват най-личния, интимен и непреносим опит, който имаме. Начинът на усещане и изразяване на емоциите ни бележи нашето съществуване, определя качеството ни на живот и ни съставлява в съществото, което сме. Въпреки това, от векове човешкото същество се определя като "рационално", като разбира, че рационалността ни определя като личности.
Тази интерпретация, предложена от Декарт и широко приета на Запад повече от 350 години, ни накара да възприемем емоцията като нещо, противопоставящо се на рационалността и, следователно, на ефективността. Тази парадигма предлага идеал за рационално освобождаване от емоционално напрежение, основаващо се на идеята да се разглеждат емоциите почти като тежест, като бреме, от което хората трябва да се освободят, за да упражнят напълно своята рационалност. То се основаваше на предположението, че колкото повече човек може да контролира, да доминира и да покорява собствените си емоции, толкова по-умен, по-ясен и блестящ ще бъде той.
Както разумът, така и емоцията съставляват човека като такъв и в ежедневната практика те се проявяват в връзка на взаимозависимост и взаимно влияние. Именно поради тази причина е необходимо освен да се определи разпространението на един от тях, да се разгледа развитието на двете в контекст на хармония и баланс.
Емоциите се изразяват и проявяват като телесни разпореждания за действие и следователно обуславят представянето ни. В зависимост от душевното състояние, в което се намираме, за нас са възможни определени действия, а други не. Всяка емоция ни предразполага към различен тип действия и това е причината емоционалността силно да влияе върху ефективността на работа на хората и работните екипи и да влияе върху продуктивността на организацията и конкурентоспособността на бизнеса.
Има настроения, които ни карат да извършваме действия, които никога не бихме искали да правим (например, когато имаме атака на гняв) и има други настроения, които ни правят невъзможни да извършваме действия, които трябва да извършим (например, когато не смеем да говорим публично от страх или срам). Помислете например, когато сме дълбоко в емоционалността на тъга, гняв, радост или страх. Всяка от тези емоции определя какво можем да направим в това емоционално състояние и какво не можем да направим. В този смисъл можем също така да потвърдим, че емоциите генерират енергията, която ни насочва към определени видове действия. Те ни осигуряват гориво и мобилизират нашите телесни разпореждания, така че поведението да е възможно.
Емоционалната сила е способността на хората да познават и управляват своите емоции. Има три основни компонента и взаимно се допълват, за да постигнат способността да водят емоционални състояния, които са функционални за действията, които трябва да извършим:
1. Емоционалното съзнание е способността да интерпретираме и разбираме нашите емоции и настроения. Той обхваща четири аспекта:
- Определяне на това, което чувстваме: означава да сме наясно с нашите емоционални състояния по всяко време.Тълкуване на емоциите ни: е свързано с това да можем да определим каква мисъл или каква интерпретация на обстоятелствата предизвиква нашата емоционалност.Оценяване на функционалността на настроенията ни: определя дали Състоянието на ума е функционално или нефункционално за целите на ефективността на поведението ни. Отговорно за нашата емоционалност: това означава да поемем отговорността за това, което чувстваме, без да се опитваме да намерим вина сред хората около нас.
Като осъзнаваме своята емоционалност, ние отваряме възможността да се намесим в нейния дизайн и трансформация.
2. Емоционалният самоконтрол предполага придобиване на необходимите инструменти за излизане от дисфункционални състояния на настроението, за да може да отговори по най-ефективния и подходящ начин на всяка ситуация, която се представя. Различните " стратегии за намеса ", които ни позволяват да трансмутираме състоянията на ума, които считаме за нефункционални, са:
- Промяна на интерпретацията Съзнателно дишане Емоционално разстояние
3. Емоционалното лидерство е способността да генерираме емоционални състояния в нашата работна среда, които са функционални за качеството на нашите връзки и позволяват действията, които трябва да извършим, с необходимата ефективност, за да постигнем целите си. Например, да имаме способността да създаваме атмосфера на спокойствие, ако трябва да вземем консенсусно решение, на откритост и доверие, ако сме в процес на преговори, или на ентусиазъм и мотивация, ако трябва да се изправим пред предизвикателство като група.
Определяйки значението и сложността на емоционалното явление в човешкото поведение, ни кара да разгледаме развитието на емоционалната сила като централен компонент на личното майсторство и лидерство.
