Личната реалност на човека е в центъра на всеки жизненоважен аспект, който искаме да разгледаме, както би трябвало да се случи в компанията.
„Личност“ е връзка и всяка човешка връзка има етичен смисъл, затова е важно да запомните, че икономическите и бизнес отношения не избягват от този етичен смисъл, който трябва да съпътства всяка човешка връзка.
За да се подобри някое от измеренията на човека, трябва да се вземе предвид, че между тях има интимна връзка и че ползата, която се предоставя на едно от тях, влияе върху останалите.
Всеки човек е надарен с единствено, пълно и неотменимо достойнство, поради тази причина той не може да бъде сведен до нищо, нито да претегля стойността му в сравнение с другите, тъй като в определен смисъл можем да потвърдим, че стойността му е абсолютна.
Всеки човек е уникален, незаменим и неповторим; така че не може да се използва като обикновен предмет, а по-скоро е самоцел.
Лицето винаги трябва да се третира според това достойнство, което е подходящо за него и което той притежава от момента на зачеването до смъртта си, без да установява разграничение въз основа на етапа си на развитие, раса, верую, произход, пол или друго условие лични.
Естествената среда, в която се развива човешкият живот, е семейството и това се влага в обществото.
Лицето има социален и трансформиращ капацитет на средата си, което го обвързва с редица етични принципи като: подпомагане на другите, подобряване на обществото, в което живее, разпространяване на богатство по солидарен начин, достойна работа и др. подобряване на околната среда…
Личната реалност като основа за всяка стратегия за корпоративна социална отговорност
Хората, които участват в бизнес проект, първото нещо, което търсят, са да бъдат щастливи и за това компанията трябва да присъства на всяко свое измерение.
Ако компанията не е в състояние да подобри хората, които участват в нея, тя не изпълнява социалната функция, която й отговаря.
И това лично усъвършенстване не трябва да се произвежда само в материалното му измерение, а трябва да обогатява всички други негови измерения като физическо, афективно, социално и духовно.
Е, въз основа на това как една компания се отнася към тази лична реалност и нейната среда, можем да различим три нива в развитието на корпоративната социална отговорност:
Ниво на издръжка: Първото нещо, което една компания трябва да удовлетвори, е материалното измерение, както на работниците си (осигурявайки им ресурси, за да могат да живеят), така и на самата нея (извършване на отчета за доходите, за да може да оцелее и да продължи да изпълнява социалната си функция). Най-благородното нещо, което една компания може да направи, е да печели пари, за да осигури бъдеща работа за всички хора, които живеят на нея.
Ниво на хуманизиране: след като горното е направено, компанията трябва да задоволи физическото и емоционалното измерение на своите работници и сътрудници. В този раздел подчертайте значението на етиката в отношенията с клиенти и доставчици.
Релационно ниво: способността, която трябва да излезем от себе си, за да се свържем с другите и с трансцендентното, е това, което конфигурира нашето социално и духовно измерение. Този трансформиращ капацитет на нашата среда и на нашето същество е това, което ни води да помагаме на другите, да подобряваме околната среда и да се свържем с трансцендентното.
