В своята книга Héctor Malavé Mata (1962) той прави марксистки анализ на развитието на петрола във Венецуела и посочва, че поради факта, че транснационалните компании изпращат спечелените дивиденти в страните си на произход в по-голяма сума от реинвестиране че те извършиха в рамките на страната, която им позволи да експлоатират петрол, това доведе до нетна загуба за Венецуела в размер, равен на разликата между размера на дивидентите на 15 584 милиона боливари за 14 години (средно 1,113 милиона боливара на 1 година) и реинвестирането на транснационални компании от 3 863 милиона боливара (средно 276 милиона боливара годишно); тоест, чиста загуба, според анализатора, от 11 721 милиона боливари. Както добре,Този аргумент игнорира два факта, които са свързани с управлението на бизнеса в капиталистическия свят:
- че дивидентите за акционерите, които са инвестирали в бизнес, трябва да ги върнат като награда за техния бизнес риск. Решението на инвеститорите да инвестират част от дивидентите си в бизнеса, в който участват, е политика, обсъждана на събранието на акционерите, а не решение на приемащата страна, че ако се извърши финансов анализ на индустриалния проект петролна компания, оперирана от транснационални компании в страната, както скоро ще видим, може да се провери, че Вътрешната норма на възвръщаемост (IRR) за инвестиращите акционери е била 9% в сравнение с Минималната привлекателна норма на възвръщаемост (TMAR) от 8% за това исторически контекст; и че вместо IRR за целия проект, като бизнес, е 24%; тоест,че бизнесът, разположен в страната, е имал предимство за рентабилност от 15% спрямо рентабилността за чуждестранните акционери, разположени в САЩ, Англия и Холандия, предвид изключителния капацитет за самофинансиране на петролната индустрия, който не се нуждаеше от никакъв лост банков кредит.
Определението на дивидентите в икономическите речници е следното: „Плащане, направено на акционерите на корпорация, което идва от печалбите на бизнеса“ (Diccionary of Economics (1957). Всъщност, общата нетна печалба на индустрията) Венецуелската петролна компания за период от 13 години (от 1948 до 1960 г.) е била 19 477 милиона боливари и от тази сума средно 80% са били използвани за изплащане на дивиденти на бизнес акционерите; дивиденти, които по време на период от две години за консолидиране на компанията, съответства на средно 30% от общата печалба, както беше логично да се очаква. Има дори натрупани дивиденти и те стават задължение за бизнеса, преди да бъде изплатен в бъдеще, както и незадължителният дивидент,които могат да бъдат изплатени в брой или в нови акции и накрая дивидентът като обещание за изплащане в определено време, в зависимост от корпоративната политика.
В този случай ние бяхме в присъствието на частна инвестиция, която трябваше да вземе предвид алтернативните разходи на инвестирания капитал, когато вземаше решение за формиране на нов капитал и неговите активи. Реинвестициите, направени от компанията, зависеха от нейния инсталиран капацитет и търсенето на суров нефт и рафинирани продукти, които са стимулатор на корпоративна политика за разширяване на инвестициите му през целия живот на проекта.
От друга страна, в случая с национализираната индустрия през 70-те години на миналия век, печалбите, произведени от петролната промишленост след реинвестициите й за постигане на подобрения и растеж, бяха доставени в долари на Централната банка на Венецуела, която по-късно При валутния курс тези парични преводи бяха преобразувани в боливари; След това може да се отбележи, че тези суми на доходите са сходни с дивидента и че в този случай правителствата използват, за да „изплащат социалния дълг“ на всички свои инвеститори (хората от Венецуела), когато правят инвестиции и необходимите разходи за постигане на развитие. С други думи, дивидентите винаги съществуват под една или друга форма, какви промени са акционерите в бизнеса.
Другото марксистко отражение на икономиста Малаве Мата беше, че прилагането на чужд капитал в петролната промишленост е определящ фактор за ограничаване на растежа на националния доход (Оп. Цит., Стр. 18). Е, не изглежда, че това твърдение беше вярно, тъй като след национализацията на петролната промишленост, наличният национален доход като излишък от експлоатация на петрол беше 31,206 милиона боливара по текущи цени за 1978 г.; тоест 41% от общите национални излишъци (Централна банка на Венецуела). Освен това две десетилетия след национализацията, износът на петрол достигна стойност от 85 873 милиона боливари за 1984 г., тоест 5 пъти повече от износа на други публични блага и 3 пъти повече от износа на частния сектор (Централна банка на Венецуела),но те също представляват 1,14 пъти по-голяма стойност от целия доход, който за 14 години, между 1947-1960 г., получената венецуелска петролна промишленост получава, тоест средно и годишно 5,4 милиарда боливара.
Анализаторът, използвал марксисткия подход, също беше изненадан от високата интензивност на капитала в нефтената промишленост и от факта, че с увеличаването на технологиите за използване на машини и оборудване, използването на работна ръка не нарасна съответно. Това, което се случва в тази индустрия е, че размерът на инвестициите в дълготрайни активи изисква висока производителност на човек, зает в дейност с висока плътност на капитала.
Средно във венецуелската петролна индустрия са работили между 1948 и 1960 г. 42 хиляди служители, от които повече или по-малко 28 хиляди са работници (67% от общия брой), а повече или по-малко 14 хиляди служители съответстват на средната работна заплата на изпълнителната власт и по-високи (33% от общия брой).
От предишните данни петролните работници винаги са били повече или по-малко 2 пъти по-големи от заплатите на професионални, технически и административни служители. Като цяло, вероятно е това съотношение на работниците и служителите да се е променило през годините дотолкова, доколкото са направени подобрени инвестиции по отношение на използваната технология и тъй като администрацията и ръководството стават по-строги. на по-сложни решения. Всъщност броят на работниците през 13-те години на дейност е намален със 17 021, тъй като в началото на дейността, през 1948 г., са били заети 39 433 работници (96% венецуелски), а вече към края на 1960 г., броят на работниците е бил 26 507; По същия начин броят на служителите нарасна от 15 725 на 18 205, тоест 2480 нови служители, дори с по-добро възнаграждение.
Тогава е ясно, че има две алтернативи за развитие на стратегическа индустриална дейност: 1) наемане на компании с опит и управление на технологии, за разумно време, така че на национално ниво да се научат да управляват бизнес; и 2) след известно време, след като е постигнато обучение, национализирайте индустрията с цел овладяване на нея и финансова самостоятелност.
Нефтена дейност във Венецуела
Ако анализираме описателно и сравним производството на петрол от 40-те, 1950-те, 60-те и 70-те години, ще открием следното:
Таблица №1
Производство на суров нефт и суров нефт
Година В бъчви-ден В бъчви-година
________________________________________________________________________________________________________________________________
1940 г. 502 000 183 230 000
1950 1 498 000 546 770 000
1960 2,845,100 1,038,461,500
1970 2,294,000 837,310,000
Източник: Héctor Malavé Mata (1962)
Трябва да се отбележи, че от производството на около 183 милиона барела през 1940 г. са изнесени 157 милиона барела суров нефт (86%), 23 милиона барела рафинирани или произведени продукти са били изнесени (12,5%) и 2,99 милиона барела (1,5%) останаха в страната за вътрешно потребление.
По същия начин за 1950 г. от прогнозната продукция от 547 милиона барела е изнесена сума от 452 милиона барела като суров нефт (82,6%), а като рафинирани или произведени продукти 67 милиона барела (12, 2%), а сумата от 28 милиона барела (5,1%) е оставена за вътрешно потребление
През 1960 г. от производството, оценено на 1,038 милиона барела, е изнесено количество от 729 милиона барела суров нефт (70,2%), 251 (24,3%) милиона барела са изнесени като рафинирани продукти o произведени и 57 милиона барела останаха в страната за вътрешно потребление (5,5%)
| Таблица 2 | |||
| Добив на нефт в хиляди барели на ден и цена за барел | |||
| 1936-1945 | |||
| Цена за барел | |||
| производство | в щатски долари. | ||
| ГОДИНА | |||
| 1936 | 422,5 | 0.88 | |
| 1937 | 508,9 | 0.96 | |
| 1938 | 515,2 | 0.93 | |
| 1939 | 560,4 | 0.80 | |
| 1940 | 502,3 | 0.93 | |
| 1941 | 621,3 | 0.98 | |
| 1942 | 405,9 | 1.01 | |
| 1943 | 491,5 | 1.03 | |
| 1944 | 702,3 | 1.05 | |
| 1945 | 886,0 | 1.06 | |
| Таблица 3 | |||
| Добив на нефт в хиляди барели на ден и цена за барел | |||
| 1949-1961 | |||
| Цена за барел | Цена за барел | ||
| производство | в Bs. | в щатски долари | |
| ГОДИНА | |||
| 1949 | 1,321.4 | 6.95 | 2.25 |
| 1950 | 1,497.9 | 6.55 | 2.12 |
| 1951 | 1,704.6 | 7.08 | 2.00 |
| 1952 | 1,803.9 | 7.08 | 2.14 |
| 1953 | 1,764.9 | 7.59 | 2.30 |
| 1954 | 1,895.3 | 7.72 | 2.31 |
| 1955 | 2,157.2 | 7.08 | 2.34 |
| 1956 | 2,456.8 | 7.59 | 2.26 |
| 1957 | 2,779.2 | 8.34 | 2.65 |
| 1958 | 2,604.8 | 8.06 | 2.50 |
| 1959 | 2,771.0 | 7.20 | 2.23 |
| 1960 | 2,846.1 | 6.43 | 2.12 |
| 1961 | 2,919.9 | 6.43 | 2.12 |
| Таблица 4 | |||
| Producción de petróleo en miles de barriles diarios y precios por barril | |||
| 1962-1973 | |||
| Precios por barril | Precio por barril | ||
| AÑO | Producción | en Bs. | en US$ |
| 1962 | 3.199.8 | 2.08 | |
| 1963 | 3.248.0 | 2.03 | |
| 1964 | 3.300.0 | ||
| 1965 | 3.473.0 | 8.27 | |
| 1966 | 3.300.0 | ||
| 1967 | 3.500.0 | ||
| 1969 | 3.549.1 | ||
| 1968 | 3.560.1 | ||
| 1969 | 3.594.1 | 7.91 | 1.92 |
| 1970 | 3.708.0 | 7.91 | 1.92 |
| 1971 | 3.549.1 | 2.48 | |
| 1972 | 3.219.9 | 3.08 | |
| 1973 | 3.366.0 | 4.42 | |
| Tabla 5 | |||
| Producción de petróleo en miles de barriles diarios y precios por barril | |||
| 1974-1991 | |||
| Precio por barril | |||
| AÑO | Producción | en US$ | |
| 1974 | 14.35 | ||
| 1975 | 13.76 | ||
| 1976 | 14.20 | ||
| 1977 | 13.86 | ||
| 1978 | 13.77 | ||
| 1979 | 19.88 | ||
| 1980 | 32.69 | ||
| 1981 | 38.21 | ||
| 1982 | 34.73 | ||
| 1983 | 34.00 | ||
| 1984 | 1.696.0 | 31.64 | |
| 1985 | 1.564.0 | ||
| 1986 | 1.648.0 | ||
| 1987 | 1.654.0 | ||
| 1988 | 1.716.0 | ||
| 1989 | 16.87 | ||
| 1990 | 20.33 | ||
| 1991 | 16.34 |
Inversión de las empresas petroleras
Este negocio petrolero fue explotado por las grandes compañías petroleras internacionales. En efecto, veamos por ejemplo la inversión bruta estimada para el año de 1950 y para las principales compañías que operaban en el país:
Tabla No. 6
Inversión bruta en activos fijos para la explotación petrolera venezolana, en
Millones de bolívares – 1950
Compañía Inversión *** %
Cróele Petroleum * 2.463 39
Royal Dutch Shell 2.782 44
Mene Grande 479 7,5
Socony Mobil ** 81 1,2
Las Mercedes 220 3,4
Richmond 111 1,7
Texas Petroleum 170 2,6
Vzla. Atlántic 56 0,88
TOTAL 6.362 100
Fuente: Malavé Mata, op.cit. Cuadro A-16, pp.260-261
* Standard Oil of New Jersey
** Socony Mobil Oil of New York
*** Inversión más o menos equivalente a 1.899 millones de dólares. La inversión bruta se traduce en una inversión neta estimada de 5.021 millones de bolívares
La inversión básica en activos para el año de 1948 y en millones de bolívares fue como sigue:
Rubros Millones Bs. %
__________________________________________________________
Inversión neta en activos fijos 4.421 72,81
Activos circulantes 1,259 20,73
Activos diferidos 41 0,68
Otros activos 351 5,78
Total inversión 6.072 100,0
El capital total fue financiado de esta manera:
Fuentes Millones Bs. %
_________________________________________________________
Acciones comunes y superávit 3.279 54,00
Otros superávit 1.636 26,94
Obligaciones 1,157 19,06
Total capital y pasivo 6.072 100,0
Inversión y rentabilidad para los accionistas y para el negocio
En resumen, el año de 1948 comienza una actividad petrolera con producciones mayor de un millón de barriles diarios y es así como las empresas que operaban en Venezuela realizaron una inversión neta total de 6.072 millones de bolívares (más o menos 1.813 millones de dólares).
Este capital invertido produjo un flujo de efectivo para los accionistas como sigue:
Tabla No. 7
Actualización de los dividendos y su relación con la inversión en la industria petrolera en el año de 1948
______________________________________________________________
Año Dividendos Inversión Tasa Valor actual Tasa Valor actual
8% 15%
0 6.072 0 6.072 0. 6.072
1 297 --- 0.926 275 0.869 258
2 288 --- 0.857 247 0.756 218
3 705 --- 0.794 560 0.658 464
4 962 --- 0.735 707 0.572 550
5 817 --- 0.681 556 0.497 406
6 798 --- 0.630 502 0.432 345
7 1180 --- 0.583 687 0.376 444
8 1610 --- 0.540 869 0.327 526
9 2082 --- 0.500 1041 0.284 591
10 1045 --- 0.463 483 0.247 258
11 1357 --- 0.429 582 0.215 292
6509 4352
________________________________________________________________
Si calculamos, con los datos de la tabla 4, el Valor Actual Neto (VAN) del proyecto petrolero en Venezuela, pero desde el punto de vista de sus accionistas, veremos lo siguiente:
VAN = dividendos actualizados menos inversión en el año cero
VAN (al 8%) = 6.509 menos 6.072 = + 437
VAN (al 15%) = 4.352 menos 6.072 = – 1.720
Ahora podemos calcular la Tasa Interna de Retorno (TIR) por medio de la interpolación:
TIR = 8% + 15% – 8% (437 / 437 + 1720)
TIR = 8% + 7% (0,2026)
TIR = 8% + 1,42%
TIR = 9,42% (digamos 9%)
Por lo tanto la TIR para los accionistas de este negocio fue igual a 9%. Pero veremos en seguida que la TIR para el proyecto de inversión (para la industria petrolera ubicada en Venezuela) fue del 23,9% (digamos 24%). Una rentabilidad muy buena tanto para el proyecto como un todo y más o menos marginal para los inversionistas extranjeros.
Como se sabe, el flujo de caja o de efectivo corresponde a la sumatoria de las utilidades netas después de pagar el impuesto sobre la renta, más la depreciación de los activos fijos y la amortización de los activos diferidos, para luego restar los compromisos del pago del capital a los bancos en caso de que hayan otorgado financiamiento (que no es este el caso). En seguida aparece para cada año las depreciaciones de los activos fijos y las utilidades netas después del pago del ISR:
Tabla No. 8
Flujo de caja o de efectivo de la industria petrolera venezolana- 1948-1960
________________________________________________________________
AÑO Depreciación Utilidad Neta Flujo de efectivo
________________________________________________________________
1948 267 1.060 1.327
1 949 279 704 983
1950 329 970 1.299
1951 380 1.201 1.581
1952 420 1.262 1.682
1953 459 1.261 1.720
1954 486 1.412 1.898
1955 527 1.710 2.237
1956 571 2.115 2.686
1957 647 2.774 3.421
1958 659 1.616 2.275
1959 706 1.335 2.041
1960 770 1.282 2.052
________________________________________________________________
Fuente: Estados de pérdidas y ganancias consolidados de las empresas petroleras. Ministerio de Minas e Hidrocarburos.
La suma de la utilidad neta después de impuestos más la depreciación (que no es una salida de fondo), nos arroja el flujo de caja de la inversión en la industria petrolera entre los años 1948 y 1960, ya que la industria se autofinanciaba y no habían capital que pagar a ningún banco de fomento.
En seguida calcularemos el VAN y la TIR para el negocio petrolero como un todo, en ese espacio de tiempo:
Tabla No. 9
Actualización del flujo de caja del la industria petrolera y su relación con la inversión realizada en el año de 1948.
_____________________________________________________________
Año Flujo de Inversión Tasa Valor actual Tasa Valor actual
efectivo 8% 25%
0 6.072 0 6.072 0. 6.072
1 1327 --- 0.926 1229 0.800 1062
2 983 --- 0.857 842 0.640 629
3 1299 --- 0.794 1031 0.512 665
4 1581 --- 0.735 1162 0.410 648
5 1682 --- 0.681 1145 0.328 552
6 1720 --- 0.630 1084 0.262 451
7 1898 --- 0.583 1107 0.210 399
8 2237 --- 0.540 1208 0.168 376
9 2686 --- 0.500 1343 0.134 360
10 3421 --- 0.463 1584 0.107 366
11 2275 --- 0.429 976 0.086 196
12 2041 --– 0,397 810 0,069 141
13 2052 --– 0,368 755 0,055 113
14.276 5.238
Si calculamos con los datos de la tabla 5 el Valor Actual Neto (VAN) del proyecto petrolero en Venezuela como un todo, veremos que:
VAN =flujo de efectivo actualizados menos inversión en el año cero
VAN (al 8%) = 14.276 menos 6.072 = + 8.204
VAN (al 25%) = 5.238 menos 6.072 = – 834
Ahora podemos calcular la Tasa Interna de Retorno (TIR) por medio de la interpolación:
TIR = 8% + 25% – 8% (14.276 / 14.276 + 834)
TIR = 8% + 17% (0,9448)
TIR = 8% + 16,06%
TIR = 24,06% (digamos 24%)
Por lo tanto la TIR del proyecto de inversión como un todo fue igual a 24%.
La situación para los años más recientes
En el año 2.003 el PIB petrolero en millones de dólares fue de 20.831 y se importó para esa rama industrial 1.386 millones de dólares (el 7% de su generación de riqueza). Es decir, es una actividad relevante de bajo componente importado.
En cambio el PIB no petrolero fue de 4.919 millones de dólares y para ese concepto se importó 9.321 millones de dólares (dos veces su generación de riqueza). La industria manufacturera todavía tiene que subsistir, dependiendo de las materias primas importadas lo cual no sólo las pone en una situación de vulnerabilidad por su dependencia del exterior, sino que pueden ser calificadas como una actividad semi-artificial que tienen que integrarse mucho más al consumo de productos nacionales, siempre que exista de nuevo una política de sustitución de importaciones que fue abandonada en los últimos años.
Referencias bibliográficas
- Banco Central de Venezuela.Dictionary of Economics (1957). Tirad Edition Revised. New York: Barnes & Noble,Inc.Malavé Mata, H..(1962). Petróleo y desarrollo económico de Venezuela. Caracas: Ediciones Pensamiento Vivo. S. A.Medvin, E. (1974). The energy cartel: who runs the american oil industry. New York: Vintage Books.Ridgeway, J. (1973). The last play: the struggle to monopolize the world’s energy resources. New York: A Mentor Book.Toro Ardí, J. (1992). Venezuela: 55 años de política económica –1936-1991- Una utopía keynesiana. Caracas: Editorial Panapo.Udall, S, et. al.. (1974). The energy balloon. New York: Penguin Books.
_______________________
Alfredo Ascanio, Ph.D
Universidad Simón Bolívar
Caracas-Venezuela
INDUSTRIA PETROLERA VENEZOLANA: UN ANÁLISIS EXPO-FACTO
Допринесе от: Алфредо Асканио, доктор на университета Симон Боливар Каракас-Венецуела - [email protected]
Изтеглете оригиналния файл
