В зората на 21 век и изправен пред натиска на глобализираната среда, мексиканското общество - един от най-консервативните и традиционалисти на планетата - е изправено пред голямо предизвикателство: адаптиране към промените в социалната етика или запазване на ценностите (и анти-ценности), характерни за неговата отличителна националистическа генерация.
Днес за младите е все по-трудно да намерят добри примери за етично поведение и поведение.
Актовете на корупция на различните нива на управление, липсата на възможности и неравенство в процесите на подбор за търсене на работа, натискът на медиите, които непрекъснато търсят „кални идоли“ (спортисти, артисти, политици), които виждаме разпадащи се „на пръв поглед на промяната“, превръщайки илюзиите в дискомфорт, създадоха пасивно, недоверчиво, неосъществено и очакващо общество, като същевременно гледат немотивирани да се подобряват и не могат да се борят за постигане на своите цели, мечти и проекти, тези, които всеки изглеждат по-далеч и по-малко осъществими.
Това се изражда в състояние на социален „шок“, в което индивидът става безразличен към събитията, в които трябва да участва и да бъде главен герой.
Проблемът е, че подобно безразличие се превръща в апатия, а апатията в непродуктивност, което по своята същност не ни позволява да постигнем големи постижения. Този порочен кръг се пренася в училище, работа и какво по-лошо е в семейното ядро с последващото влошаване на околната среда на младия човек.
Изправени пред тази мъглява панорама, как е ценният ни човешки капитал, да се състезаваме на този стадион?
Социалната етика, разработена като концепция едва в края на миналия век, възниква като следствие от отчаяната и ожесточена борба на човека с най-лошия му враг: себе си.
Големият капацитет (и лекота), който човешкото същество проявява, за да унищожи своята среда, съчетано с неспособността властите (политически, църковни, социални) да спрат или намалят този процес на самоунищожение, показаха сега, повече от всякога, спешната нужда от етично социално поведение, при което човекът търси глобално благополучие (утопия за някои), основаващо се на основни, както и предциални предписания: справедливост, свобода, истина и справедливост.
Има стереотипи, обаче, малцината са засенчени от градската и космополитна реалност, която носи със себе си вихър от суетности, характерни за недоразвитието, в което живеем, в непрекъсната и предстояща конфронтация с ценностите на нашето общество.
Още по-лошото е оскъдното внимание, което нашите млади хора и самите преподаватели обръщат на това, което е наистина важно: обучението на хора с висока етична ефективност и вместо това се хвалят с постиженията на някои „гении“ - това е, което наричаме тези, които развиват логическа математическа интелигентност - с висок коефициент на интелигентност, но които стават неспособни да взаимодействат и насочват компания, генерираща социално благополучие Вместо това те се оказват без работа или „хванати“ в услуга на хората, които притежават столицата.
Но вътре в полупразната чаша има надежда: Най-сетне образователната система поема своята дължима роля и позволява включването на предмети с етично и хуманистично съдържание във висшите образователни програми; което делегира голяма отговорност на учителя, но в същото време го надарява с основен инструмент за постигане на целта му: професионалисти, ангажирани с обществото и околната среда.
Въпреки че е вярно, че тази първа стъпка не е всичко, също е вярно, че тя поражда положителни очаквания за нас в бъдеще да използваме образователен модел, който привилегировано е да знаем, да имаме за разбиране и да знам.
Библиография:
Barman, Zygmunt (2003): Глобализация: Мексико, FCE.
Pérez Tamayo, Ruy (1991): Наука, етика и общество: Мексико, El Colegio Nacional.
Ариас Галисия, Фернандо. (2000 г.): Управление на човешките ресурси за високи резултати: Мексико, Трили.
