В този момент е необходимо радарите да работят напълно, за да уловят или открият предстоящите промени във времето. Какво по-хубаво от това да анализираме случващото се в централните страни и да видим как това ще се отрази на бъдещето на нашите страни от Латинска Америка.
Новината се появи в испанския вестник El Mundo и предупреждава за световна война срещу найлоновите торбички. И това си има причина да бъде. От една страна, високо замърсяване. Само 10% от торбите, изчислено е, завършват краткия си живот в жълтия контейнер (пластмасов контейнер) и дори този нисък процент също носи проблеми поради трудността при рециклирането. Повечето от тях се озовават в изгаряне или на сметище, което причинява сериозни щети на околната среда. Съставът му на базата на полиетилен, невъзобновяемо петролно производно, причинява токсични разливи в допълнение към големи количества CO2.
Фактът, че през последните 20 години теглото на торбичките е намалено с до 75%, също така затруднява повторното им използване като торба за боклук, като ги предпочита да пътуват, влачени до ниви и гори, където може да поеме, според новините, до хиляди години да изчезнат. Коприненият печат е още по-вреден, тъй като металните остатъци от мастилата също замърсяват. Според Greenpeace, 90% от 6,4 милиона тона боклук, който се озовава в океана, е пластмаса.
От друга страна, високата цена на петрола и намаляването на този ресурс също изискват намиране на начини за ограничаване на използването на пластмасови торбички.
Всичко изброено по-горе води до появата на регулации както в европейските страни, така и в Съединените щати, Китай и Япония, които предвиждат забраната им, ако не са биоразградими, или задължението за плащането им (вид данък за последващо рециклиране)).
Всичко това води и до появата на нови съединения за производство на материала на торбичките, като се започне от царевично и слънчогледово масло или от целулоза или картофено нишесте.
Сега е време да анализираме последствията:
1º) Тези регламенти трябва да достигнат и до Латинска Америка и затова много настоящи производители на полиетиленови торбички трябва сериозно да мислят за реинженеринга на производствените си процеси, инвестирайки в нови производствени методи.
2º) За земеделските производители, както и за потребителите, се добавя ново търсене на суровини, които досега се използваха главно като храна, а сега цените им се влияят от натиска за използването им като гориво (биогорива), а скоро и като основа за производството на биоразградим материал.
Решението, както в случая с горивата, не преминава през използването на плантации, предназначени специално за храна, за да се разпределят за енергийни цели или да се генерират нови материали. Налягането на световното население само по себе си е достатъчно силно върху районите за производство на храни, за да генерира по-голям натиск с използването му за други промишлени цели. Удобното е да модифицирате моделите на потребление и парадигмите за производство и маркетинг, за да избегнете увеличаване на глада на планетата.
