Светът на икономиката е рамкиран от постоянно променящи се ситуации и обстоятелства, непрекъснатата подготовка е от съществено значение за разбирането на сложността, в която живее днешното общество, без да се накърнява или да се оставят аспекти на бъдещето, които трябва да бъдат разгледани, ако не бъдат предприети съответните решения в настоящето.
В нашия курс по принципи на икономиката някой професор спомена "икономиката е социална наука", но въпросът ми наистина се върти наоколо: наистина ли сме икономисти направили нещо за обществото? И това поражда по-голяма очаквана несигурност да се разбере в капиталистически свят как социалните отношения и особено тези на властта са допринесли да се види това „социално развитие“ като социална наука в такъв неравномерен свят.
Освен това, ако въведем речника на Кралската езикова академия по наука, ние разбираме: «Клон на човешкото познание, съставен от набора от обективни и проверими знания за даден предмет, които са получени чрез наблюдение и експериментиране»; подчертаване на думите обективна, проверима и експериментална. Съмнението става все по-голямо, защото нещо, което икономистите са правили през цялата история, е да генерира постоянни противоречия относно нашите постулати, не е същото като научен постулат на физиката, например с някои опровержения, присъщата невъзможност да постигнат споразумения само в две противоположни училища като класиците и кейнсианците, между същите нови кейнсианци и посткейнсианци, и т.н., и т.н., и т.н.;което води до проверката на постулатите е оставено на субективността на анализа.
Друга дума, която обогатява съмненията ми, е обективността, дали икономистите са били обективни в цялата история? Достатъчно е само да се интерпретират мотивите на паричната хегемонична сила, довела до световните войни, унищожаването на нациите или да се лекува от механизъм на възможността да влезете в социална мисъл, генерираща социално неравенство, дълбоки систематични кризи, подкрепа за големите банки (последна финансова криза, не забогатяха ли богатите?), натрупване, разпореждане с територии, борба на интереси и др. Това, което най-много се притеснява, е присъщата връзка между политическото и икономическото, която е толкова сложна, за да се приеме „техническото“ и пречи на удобното.
Последната значима дума е експериментирането, което несъмнено не е спорно, икономистите експериментират не само с хора, но също така са разработени механизми за навлизане в самата среда като актив, генериращ ресурс, и го смятат за дори икономическо благо, Стигайки до извода, че икономиката като наука е подобна на лаборатория за тестване, с исторически рецепти, които да се „подобрят“, но винаги работи в дискусионен дискурс.
В този смисъл е от съществено значение да се изучава икономиката не като наука, а като неиндоктриниращ механизъм, където решенията на проблемите, които засягат обществото, се разглеждат от подхода на 21 век с подходящата функционалност на икономиката в рамките на капиталистическа система, при която академичните програми създават необходимите условия да покрият в капиталистическото общество техническата, емпиричната и теоретичната изследователска пропаст, причинена от икономическото управление от властта.
