Обобщение на текста
За всеки организъм, който го притежава, съзнанието е основното средство за оцеляване. Зависим за оцеляване от нашия концептуален факултет (на нашия ум).
Ние не сме програмирани да мислим автоматично, защото мисълта е необходимост от цялото задоволително съществуване, тоест можем да изберем да мислим или да не мислим.
Дизайнът на нашата природа съдържа изключителен вариант: този да търсим или избягваме осъзнаването, да търсим или избягваме истината, да концентрираме ума си или не. С други думи, ние имаме възможността да модифицираме средствата, които са на разположение, за да оцелеем и да постигнем благополучие.
Човешкото поведение се изкачва до концептуалния режим, до нивото на абстракции, принципи, изрично разсъждение, предложения дискурс и самосъзнание.
Сърцето на материята е самосъзнателното ниво на регулиране на организма. На сетивно-възприемащо ниво (споделено с животни) осъзнаването е автоматично, програмирано от природата. Но на концептуално ниво упражнението на ума е волево, тоест се регулира по желание от нас.
Възможността за избор в тази област е това, което поражда необходимостта от самочувствие. А видовете избор, които правим, определят нивото на самочувствие, което притежаваме.
Избягването е много важно, когато става въпрос за самочувствие, по-специално в ситуации, в които се избягва осъзнаването, когато ние възприемаме, че сме способни да станем по-осъзнати и отказваме да го постигнем.
Изборът да мислим е наистина героичен, в смисъл на изправяне пред ситуации, които биха могли да бъдат незадоволителни (зрялост).
Изкушения изобилстват, за да спрат да мислят. Това обаче не обезсилва факта, че мисленето е основното средство за оцеляване и че трябва да изберем да мислим. Имаме свобода на решението.
Знанието се състои в правилното идентифициране на фактите и за да знаем, че сме идентифицирали фактите правилно, трябва да проверим заключенията си чрез процеса на разсъждение. Но тази ратификация е възможна само ако сме свободни да съдим.
Свободната воля в това развитие се приема в смисъл на възможността да избереш да пожелаеш или да избегнеш осъзнаването.
Причината е способността и процесът, чрез който хората интегрират данните, дадени или присъстващи в съзнанието. Свободната воля е свързана с избора да бъде рационален или ирационален, което означава изборът да уважава реалността или да я предизвиква.
Има фактори, които могат да улеснят или възпрепятстват правилното упражняване на нашето съзнание, като околната среда. Също така в рамките на един и същи ум може да има препятствия на мисълта (защитни сили и блокове на подсъзнанието).
Желанието да бъдем по-наясно не гарантира, че резултатите от нашите усилия ще бъдат положителни; никога няма гаранция за успех. Ако имахме тази гаранция, по-малко хора биха избегнали отговорността да мислят. Несигурността е присъща на самата същност на нашето съществуване и именно тази несигурност и свобода създават необходимостта от самочувствие.
Самочувствието се състои от интегрираната сума от самоувереност и самоуважение. Необходимостта от самочувствие е необходимостта да знаем, че изборите, които правим, са подходящи за реалността. Нашето чувство за ефективност и сигурност се нуждае от убеждението, че методът ни за избор и вземане на решения е правилният.
Самоувереността е сигурността в надеждността на нашия ум като инструмент на познанието (концептуалната способност). Да се съмнява ефикасността на нашите основни средства за оцеляване означава да се парализираме в полагането на усилия за посрещане на житейските предизвикателства.
Що се отнася до нуждата от самоуважение, докато зреем изпитваме нуждата да чувстваме, че сме добре. Да бъдеш ценен като човек означава да си достоен за радост; липсата на стойност като човек предполага да бъде недостоен за удоволствие.
Какви ценности си струва да преследвате? Загрижеността за правилното и грешното е присъща на нашата природа: в ранните етапи на нашето развитие тя възниква естествено и напредва с темпа на нашето нормално съзряване.
Всеки от нас се преценява според някакъв стандарт. И дотолкова, доколкото спираме да отговаряме на този стандарт, уважението, което изпитваме към себе си (усещането за собствено предателство) е ерозирано.
Ние сме единственият вид, свободен да игнорира собствените си знания или да предаде собствените си ценности.
Родителите и семейната среда играят значителна роля в развитието на ценностите, само-концепцията и самочувствието на детето.
Трябва да действаме, за да постигнем целите си и, за да действаме, трябва да ценим себе си като бенефициенти на нашите действия. За да се борим за нашето щастие, трябва да считаме себе си достойни за щастие. Ако чувството за достойнство не присъства, ние ще се провалим в актовете на самоутвърждаване, които нашето благосъстояние изисква.
Ако предадем своята цялост, ако избягаме, като отказваме да виждаме това, което виждаме и да знаем какво знаем, ние предаваме собствената си преценка и не успяваме да спасим чувството за собствения си капацитет.
Тази преценка, предавана на нашето психическо поведение, обикновено се преживява като утвърждаване на нашата „същност“ (САМО).
Непрекъснато Азът се развива, той се оформя чрез постоянния поток от избори и решения. Именно това прави възможно промяната и развитието.
Нашият избор има психологически последици. Начинът, по който избираме да се изправим пред реалността, истината и фактите (изборът ни да почитаме или опозоряваме собствените си възприятия) се регистрира в умовете ни и може едновременно да потвърди и засили нашето самочувствие, както и да го отрече и отслаби.
Самочувствието е репутацията, която придобиваме пред себе си.
Азът е нашето съзнание и неговият характерен начин на работа. САМОТО е същността на себе си, където е включено и Азът. Самоуважението е самочувствие.
Аз-концепцията се отнася до идеите, вярванията и образите на даден индивид за неговите черти и характеристики, задължения и способности, ограничения и способности (преценката на Аз-а).
Коментар и заключения
Започваме от основата, че съзнанието е основното средство за оцеляване, че го използваме, за да се позиционираме като наблюдателни субекти на обективната реалност. С други думи, ние осъзнаваме импулсите на средата за решаване на проблеми, за адаптиране и т.н.
Ние споделяме нивото на сетивно-възприемаща осъзнатост с животните и то е автоматично, тоест, докато сетивата ни не бъдат лишени от функциите си, ще бъдем наясно с околната среда и импулсите, които тя произвежда.
Идейната равнина на нашето съзнание (която ни различава от животните), от друга страна, не е автоматична, но можем да изберем да мислим или не. Това означава, че ние избираме да осъзнаем действителността, да разработваме концепции и преценки или просто да я избягваме, да отричаме реалността.
Тази степен на съзнание (концептуална способност) предполага, че неизбежно ставаме осъзнати, осъзнаваме себе си. Това, следователно, включва и вземане на концепции и преценки за нас самите. Тук свободата, която трябва да мислим или не, играе важна роля, тъй като изборът да мислим (изработваме концепции и преценки) за себе си може да бъде незадоволителен процес. Това поражда необходимостта от самочувствие.
Можем да изберем да мислим (да се сблъскаме с реалността с чувство за зрялост) или да я избягаме. Мисленето за нашата човешка природа предполага нашето основно средство за оцеляване и, ако го отречем, бихме отказали способността ни да оцеляваме, нашата компетентност да живеем. Мисленето също предполага рационален процес и ако избягваме да мислим, бихме действали ирационално, тоест отричайки разума. Чрез разума ние нареждаме данните, които идват на ума ни чрез сетивата и ако избягваме разсъжденията, бихме избягвали реалността.
Несигурността и свободата са ключовите елементи, които определят необходимостта от самочувствие. Свобода, от възможността, която трябва да изберем, за да взимаме решения. Несигурност, основана на липсата на гаранция за успех, която съществува в решенията, които вземаме.
И така, необходимостта от самочувствие е необходимостта да знаем, че изборите, които правим, са подходящи за реалността. Нашето чувство за ефективност и сигурност се нуждае от убеждението, че методът ни за избор и вземане на решения е правилният.
Затова можем да кажем, че самочувствието е интегрираната сума от самоувереност и самоуважение. Самоувереност, за това, което беше посочено по-горе по отношение на убеждението, че вземането на решения е правилно; и самоуважение по отношение на усещането за способност да се сблъскаш с живота, за чувството стойност за себе си. Сама по себе си липсата на стойност предполага да се считаш за недостоен да бъдеш щастлив, да изпитваш приятни усещания.
Човечеството винаги е преследвало отговора на въпроса да знае какво е добро и кое е лошо. По този начин е дадена стойност на това, което е добро, тоест това, което се счита за добро, се счита за ценно. Ето защо всички ние се управляваме от ценности (от неща, които считаме за добри), така че ако по някакъв начин отричаме ценностите си, ние предаваме по определен начин нормите, чрез които се управляваме, чувстваме, че се предаваме и по този начин самочувствието ни може да се види минирани при вземане на преценки.
И накрая, можем да заключим, че сме свободни да изберем да „мислим“ или не, тоест да използваме разума или да не вземаме решения и да преценяваме реалността, както външната, така и себе си. А качеството на тези решения и преценки, които вземаме, определя нашето самочувствие, особено по отношение на самите нас (само-концепция).
Документ, предоставен от: Uch - порталът за HR студенти
Изтеглете оригиналния файл
