В Римския договор, подписан през 1957 г., основните сили на Европа съставляват Европейската икономическа общност, наричана по-добре Европейският съюз, в този документ се събират основите за хармонизация в глобален смисъл.
Единният европейски акт, подписан на 17 февруари 1986 г., подновява ангажимента на страните членки да премахнат пречките за изграждането на общ вътрешен пазар, позволявайки свободното движение на хора и учреждения.
Хармонизацията има две основни цели в областта на тази свобода:
- да се. Премахване на бариерите между националните закони b. Координирайте гаранциите, установени в националното законодателство, за да се гарантира минимален брой регулации, които се появяват във всички правни системи.
Тази рамка създава основните предпоставки за развитието на хармонизирането на общностното право, в което са разположени усилията, свързани с хармонизирането на счетоводната информация на дружествата.
Една от основните цели на Европейския съюз (ЕС) е насърчаването на единен пазар чрез тенденция в законите на различните страни, той също насочи своите усилия в областта на счетоводната информация и по-специално в програма за дружествено право.
Общностното дружествено право е насочено към регулирането на капиталовите дружества.
Предпочитанието, което се дава на тези дружества, се дължи на необходимостта да се защитят интересите на партньорите и трети лица срещу ограничената отговорност на последните и характеристиките на техните управителни органи.
Хармонизирането на счетоводството е осъществено чрез „Директивите“; инструмент, който установява задължение към държавите-членки по отношение на целите, които трябва да бъдат постигнати.
Техниката на хармонизация, възприета на ниво общност, е нова и не се среща в никоя друга част на света, тази особеност се дължи основно на самата процедура, а не на последствията, произтичащи от нейното приемане, тъй като участието на счетоводната професия в Разработването на директивите се осъществява чрез Федерацията на европейските експерти (FEE), но те нямат монополен характер, какъвто е случаят с Международния съвет за стандарти за счетоводство (ISAB).
Постижения на хармонизация чрез директиви
Процесът на издаване на директиви на Общността, свързан с дружественото право, се развива практически в началото на деветдесетте години, по-късно преминава етап до 1995 г., в който процесът на издаване на този тип регламент застоява и по-специално подготовката и представяне на счетоводна информация.
Следва да се отбележи, че различните опции и позиции, включени главно в IV директива (регулира годишните отчети), са резултат от усилени преговори.
Независимо от противоречивите алтернативи, тяхното включване в националното регулиране доведе до промяна в динамиката на счетоводната информация, прилагана в страните от общността, това обстоятелство беше причина за забавяния, които предизвикаха различните национални законодателства за адаптиране и прилагане на посочената директива.
Van Der Tas (1992) анализира нивото на хармонизация, постигнато в 9 държави от ЕС във връзка с отсрочените данъци, като заключава, че има увеличение на хармонизацията в тази област.
За Theorell и Whittington (1994) те постигнаха напредък в рамката за хармонизация, но има някои недостатъци като алтернативите, разрешени в счетоводните критерии, липсата на дефиниция в някои аспекти и необходимостта от ново развитие в аспектите, третирани при хармонизацията., Херман и Томас (1995) в своето проучване на нивото на хармонизация откриват хетерогенното поведение на различни практики по отношение на това ниво.
От своя страна Гарсия Бенау (1995) показва наличието на сравнима основа във финансовата информация в страните от общността.
Archer et al. (1995 г.) Анализира ситуацията в две области на счетоводната информация, репутацията и отсрочените данъци и в два различни момента прави заключение, че степента на хармонизация е по-малка от желаната.
Cañivano и Mora (2000) оценяват нивото на хомогенност, съществуващо в счетоводните практики, възприети от големи европейски компании, които осъществяват дейността си в различни страни (глобални участници).
Jarne (2002) анализира счетоводните критерии, прилагани от извадка от компании, принадлежащи към 15-те държави от ЕС. Резултатите, получени от пробата, предизвикват значителна липса на хомогенност.
В заключение, като цяло, различните автори, които анализират резултата от процеса на хармонизиране на счетоводството, подчертават постигнатия напредък и изразяват съществуването на аспекти със значително ниво на хетерогенност и поставят под въпрос бъдещия напредък в този процес.
По същия начин изразява необходимостта от намаляване на алтернативите, разрешени в хармонизиращите модели, за да се подобри сравнимостта на финансовата информация, с други думи, хармонизирането на счетоводните системи.
В тази среда, съществуваща в средата на последното десетилетие на известно недоволство от резултатите от процеса на хармонизиране на счетоводството на общността, се забелязва, че е необходимо сериозно да се обмисли къде трябва да се движи оттук нататък.
Този факт, заедно с натиска, упражнен от европейските играчи в световен мащаб, може да се разглежда като информация, която те произвеждат съгласно националното си законодателство и следователно от директивите не е полезен при преминаване на границите на ЕС.
Новата стратегия за хармонизация в Европейския съюз
Новият подход, приет в процеса на европейска хармонизация на счетоводството, се отразява в съобщение на Европейската комисия, публикувано през 1995 г., озаглавено „Хармонизация на счетоводството: Нова стратегия за международна хармонизация“. Този документ изразява своята гледна точка за кое е най-доброто решение за проблемите, възникнали в процеса на хармонизиране на общността.
Изтъква се обаче, че настоящият регламент не предлага решения на проблемите, които през 90-те години бяха представени на лицата, отговорни за подготовката и анализа на счетоводната информация, особено тези, които се отнасят до компании с международен профил.
Всичко това означава, че информацията, подготвена в съответствие с директивите, в които е формулирано националното законодателство, не отговаря на изискванията, установени извън ЕС.
В рамките на Европейската комисия бяха оценени различни предложения, които могат да бъдат обобщени, както следва:
- Изключването на големи дружества, които са регистрирани от спазването на директивите, което им позволява да се възползват от друга регулаторна рамка, това създава различни трудности. Необходимостта от промяна на директивите, очертаване на точно какъв тип компании ще участват, определяне на правилата, които могат да се следват Тези компании и, освен това, това решение биха нарушили съществуващата хомогенност в ЕС по въпросите на хармонизацията, застрашавайки дори съпоставимостта на информацията в една и съща държава. Постигане на споразумения със страни извън ЕС относно взаимното признаване на сметките. Присъединяване към международния процес на хармонизирането на счетоводството, което се извършва изцяло в рамките на СМСС.
Приетата нова стратегия е да се вземат за препратка международните регулации, обнародвани от СМСС, това решение може да изглежда най-логично в сравнение с останалите споменати по-горе, по-специално възможен подход към американските принципи.
Този подход към регламента на СМСС трябва да се осъществи в серия, която обобщаваме по-долу:
- Запазете постиженията, постигнати от ЕС в областта на хармонизирането на счетоводството, като се опитвате да постигнете най-високото ниво на съгласуваност между директивите и МСС. Подобрете функционирането на съществуващите органи на ниво общност, които се занимават със счетоводните въпроси. брой възможни промени в директивите Създаване на по-гъвкава рамка, която е в състояние бързо да се адаптира към развитието на счетоводната среда Постепенно увеличава влиянието върху работата на СМСС, прехвърляйки консенсусна позиция на ЕС към проблемите, които са разгледани в международен орган. Осигурете повече съдържание на ролята на Комитета за контакт, повишен технически и оперативен капацитет. Фокусирайте работата върху консолидираните отчети, тъй като те са компаниите, които подготвят консолидирана информация,допълнително въвеждане на консолидираните отчети, допълнително въвеждане на отделните сметки, които биха могли да бъдат много по-сложни поради пряката му връзка с данъчните аспекти.
Продължете с работата, която Консултативният форум провежда като консултативен орган.
Съгласно новата стратегия за хармонизиране, приета от ЕС, беше счетено за необходимо да се извърши анализ на степента на съвместимост между директивите на Общността и IAS.В този смисъл работата, извършена от Комитета за контакт, беше многообразна и ограничи съществуващите различия. до два аспекта:
Третиране на отрицателна репутация: МСС 22 посочва системното й разпределение на резултатите, докато Седмата директива посочва, че ще бъде отразена в резултата до степента, в която е направена прогнозата за разходите, с които този елемент може да бъде свързан.
Изключване на дъщерните дружества от обхвата на консолидацията: МСС 27 предвижда изключване на консолидацията само когато контролът е временен или когато дъщерното дружество оперира със силни дългосрочни ограничения. Причините за изключване от Седмата директива обаче са по-широки, тъй като тя предвижда, че дъщерно предприятие трябва да бъде изключено от консолидация, когато включването му противоречи на принципа на достоверния образ.
Тези малки разлики са склонни да бъдат премахнати на практика, така че може да се заключи, че различията между двата регулаторни блока не са значителни.
Сега, без да се поставя под въпрос валидността на това заключение, неговото четене трябва да се извърши съсредоточено върху следните аспекти:
- Сравнение на директивите на Общността с МСС. Съществуват голям брой счетоводни области, по отношение на които директивите не се позиционират и въпреки това има МСС в това отношение. Анализът включва както предпочитаните лечения, така и тези, разрешени от СМСС.
2005 г. като хоризонт
Декларацията за намерение в съобщението от 1995 г. доведе до приемането на законодателни инициативи от някои държави от ЕС, разглеждайки ги поотделно в смисъла, който позволява прилагането на МСС.
В този контекст през юни 2000 г. се появи ново съобщение на Комисията „Стратегията на ЕС за финансовата информация“ Пътят напред: в което е уточнена европейската позиция, вече очертана през 1995 г.
В този документ увеличаването на сравнимостта на финансовата информация се счита за приоритетна цел като необходимо условие за създаването на вътрешен пазар на финансови услуги, на който функционират европейските капиталови пазари, които са ефективни в полза както на самите субекти, така и на инвеститорите.
За постигането на тази цел се добавят и други събития, които са се случили в международната счетоводна среда, което поражда необходимостта от установяване на бъдещи насоки на действие за ЕС. Имаме предвид:
Препоръката, направена от Международната организация на комисиите за пазари на ценни книжа - IOSCO - в средата на 2000 г., в смисъл че членовете й позволяват на дружества, регистрирани на техните пазари, да използват IAS при подготовката на държавите Финансиране за трансгранични оферти и оферти.
Преструктурирането, генерирано в рамките на IASC, което започна да функционира през април 2001 г., за да направи IAS набор от счетоводни стандарти с по-високо качество и по-пълни, които да се прилагат по целия свят.
Силният натиск към сближаване на счетоводните стандарти, прилагани в различните области
В горепосоченото съобщение е важно да се създаде международна рамка за финансово отчитане за компаниите от ЕС, които са регистрирани на фондовата борса, като я ратифицира чрез СМСС като най-подходящата спрямо GAAP на САЩ. По същия начин, 2005 г. се установява с ограничение, така че всички дружества от ЕС, регистрирани на фондовата борса, да подготвят консолидираните си отчети в съответствие с МСС.
Следователно обхватът на МСС обхваща:
- Фирми в списъка и за техните консолидирани отчети
По отношение на дружества, които не са включени в списъка, Европейската комисия предлага всяка държава-членка да реши дали да разшири или не да използва IAS.
Дебатът, възникнал през последните години, относно желанието да се постигнат по-високи нива на хармонизация и съпоставимост на финансовата информация, подготвена от икономически агенти, които вследствие на интернационализацията на своята дейност и глобализацията на икономиката е известно, че предоставят информация на кръг от потребители, все по-широк и разнороден.
Влизането на големи компании на финансовите пазари на различни страни в търсене на по-големи ресурси, както свои, така и тези на други, в допълнение към увеличаване на оборота, води до обмен на информация между тези компании и потребителите на финансова информация, изкоренена в тези страни.
Независимо от горното, този процес на комуникация понастоящем е възпрепятстван от разнообразието от съществуващи счетоводни принципи и стандарти, които произвеждат съществени разлики в количественото определяне на основните бизнес цифри, трудно обосновани от издателите и разбираеми от получатели на тази информация.
Понастоящем има пълно убеждение за необходимостта от международно счетоводно хармонизиране, което дава възможност за съпоставимост на финансовата информация на всички компании, работещи на един и същ пазар, чрез подход към счетоводното законодателство, поради което по време на През последните години бяха положени усилия да се намери този набор от стандарти, които биха могли да се прилагат и в същото време да се отговори на целите за предоставяне на информация, която е достатъчно хомогенна, за да позволи пълно хармонизиране на счетоводството.
Резултатът от това усилие е одобряването на 7 юни 2002 г. на Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно прилагането на международните счетоводни стандарти, който установява задължителния характер на подготовката на консолидираните годишни отчети групи, изброени на регулирани европейски пазари, от прилагането на счетоводни стандарти, издадени от IASB (Съвет за международни счетоводни стандарти).
С това одобрение се прави първа стъпка за постигане на съпоставимост, по-конкретно на финансовата информация, предоставена от групите, изброени на регулирани европейски пазари, факт, който въпреки че е описан като важен, ни кани да продължим да работим в същата посока. за да се постигне пълна хармонизация на информацията, предоставена от европейските компании.
Следващата стъпка, след като регламентът бъде одобрен, е въвеждането в действие на Европейския комитет за регулиране на счетоводството, органът, чиято функция е да проучва проектите на мерките, предложени от Комисията и който съдържа предложенията относно приемането на стандарт Счетоводство Интернешънъл като неразделна част от общностното законодателство за счетоводство, при условие че те отговарят на редица изисквания, определени в самия регламент, в този смисъл представителите на държавите-членки ще се произнесат положително или отрицателно по него.
В резултат на това разсъждение в Испания със заповед на Министерството на икономиката от 16 март 2001 г. е създадена Експертна комисия, която има за цел да подготви доклад за текущото състояние на счетоводството и основни редове за, когато е подходящо, справете се с вашата реформа.
Споменатият доклад, известен като Бяла книга за счетоводството, беше одобрен на пленарното заседание на 26 юни 2002 г. и той отразява предложенията на Комисията относно стъпките, които трябва да бъдат следвани за извършване на счетоводната реформа.
Следващата стъпка, след като се знае съдържанието на препоръките на Бялата книга, трябва да се предприеме от националния орган за стандартизация на счетоводството, Института за счетоводство и одит на счетоводството, и се състои в подготовка на план за действие, който определя стратегията, която трябва да се следва в условията на ефективна счетоводна реформа, план, който трябва да бъде одобрен от Министерството на икономиката в условията, които сметне за подходящи, което ще бъде отправна точка в тази нова фаза на счетоводство.
Както виждаме, пред нас трябва да се свърши голяма работа за постигането на тази крайна цел на международното хармонизиране, това е ново предизвикателство, което се отваря пред нас и което изисква всички усилия, за да постигнем желания резултат.
Заключения
Процесът на хармонизиране на счетоводството в Европейския съюз, както беше показано в цялата работа, премина през различни етапи, като в момента е един от най-важните.
През първата фаза от 1973 до 1990 г. необходимостта от приемане на различните национални закони доведе до това, че ЕС възприема ясно синтетична позиция, която обаче среща трудности поради дълбоките различия, съществуващи в правните и счетоводните системи на страните членки.
Впоследствие настъпи период от 1990 г. до 1995 г., в който имаше определена липса на дефиниция в смисъла, който процесът трябва да възприеме, съвпадащ и със съществуването на контрастни мнения, които се съмняват в получените резултати и бъдещия успех.
В средата на 90-те години ЕС сериозно анализира проблемите, присъщи на хармонизиращия си модел, и го преосмисли към подхода на критериите на СМСС, като се заинтересува от степента на хомогенност по директивите и IAS.
През 2000 г. окончателно се насърчава тенденцията към международни стандарти, определяща начина, инструментите, сроковете и т.н., по които ЕС и страните, които го съставят, трябва да ги приемат.
Следователно в този момент сме в етап на адаптиране на общността и националните счетоводни структури към тази стратегия, която се очаква да достигне своя връх, поне през първата фаза през 2005 г.
