„Само липсата на информация събужда необходимостта да мислим“
Едуард Де Боно.
Слухът е общо твърдение, което се споделя от човек на човек и съдържа непроверима информация за ситуация, която засяга голям процент от хората.
Слухът започва от несигурността, следователно не непременно слухът е фалшив. Всъщност се смята, че 75% от информацията в слух е вярна.
Напрежението на несигурността избягва, когато хората се възползват от неформални пространства, за да генерират слухове. Това е нещо като опит да се интерпретира реалността, която ги заобикаля, като му придават нови значения или се опитват да съставят пъзела с нова информация, независимо дали тя е истинска или предполагаема.
Слухът се появява, когато „официалните комуникационни канали не предоставят достатъчно информация за функционирането и развитието на организацията и членовете на същата се опитват да я търсят по неформални канали“, коментира Йесус Гарсия в своята работа и дори добавя, че представя благодарение на факта, че „сме загрижени за бъдещето, защото ще прекараме остатъка от живота си в него“.
Според документа „Психология на слуха“ от Гордън Олпорт, тревожността и страхът са скритите стимули на слуха, където също „омразата е това, което подкрепя обвинителните или клеветническите истории“.
Посоченият по-горе документ (психология на слуховете) също изтъква, че слуховете достигат до ярост, когато населението, което ги генерира, чака събитие да бъде проведено дълго време и освен това посочва, че „слухът тече поради липса на новини“.
Същият документ посочва, че генерирайки състояние на тревожност сред населението, той има склонност да заема поразителна гледна точка и в крайна сметка отразява омразата и враждебността, чиято цел е да създаде раздора, дори да генерира объркване и деморализация.
Слухът се бори с факти, които го отричат. В психологията на слуховете се установява, че след като прегледате експериментите по време на Втората световна война, бихте могли да установите, че информацията и аргументите рядко са достатъчни, за да унищожат слуховете.
Как един инцидент се превръща в слух:
- Изравняване: Пропускат се детайли, които позволяват инцидентът да бъде разбран напълно. Акцентиране: Елементите, които трябва да бъдат подчертани и с които е предназначено да интерпретират инцидента, се подчертават и подчертават Асимилация: посланието се изравнява и акцентира върху миналия опит или настоящи нагласи.
Документът „Психология на слух“ също описва, че слухът може да служи като средство за изразяване на лични чувства, без докладчикът да се налага да предполага съществуването на такива чувства. Тоест, който разпространява или генерира слух, може да предаде чувствата си вътре в него, без непременно да е изрично да ги коментира.
Вътрешна комуникация. Гарсия, Исусе. Диас де Сантос. Барселона. 1998 г.
Психология на слух. Олпорт, Гордън. Психея. Буенос Айрес. 1982 година.
